Усмихвайки се мило на лунатав дъха ми спрял, викът замря.Ей там, сред другите в тълпатаненужна, любовта умря!
Е то е ясно, тя е жива! Но в мен изгасна яростта, за туй, че с другите я бива. Ала за мене не показа щедростта.
Не искам с теб да си говоря. Сърдита съм ти от сега! Любов ли си не ща да споря,но винаги даряваш ме с тъга.
Аз виждам влюбените в парка, и виждам теб усмихваш се до тях. За мен оставяш похот жарка,и думи празни, писъмца от \"ЩЯХ\".
Не искам цялата любов за мен, а искам малък къс - дори троха. Или пък спомен от страхотен ден, за дъжд целуващ се с праха. Но ти Любов, нали си запозната.. ще ме дариш с цветя от самота. Ще кажеш, че в(ъв) мене е вината и ще потънеш в сладката си доброта.
Ех, аз жена съм тъжна, но пък горда! Сама надничках зад измамни думи.Почистя ли следите от мъже по борда, ще тръгна смело по трънливите ти друми.