uFeel.me
Безименно (2)
Автор: elenna,  21 август 2008 г. в 02:42 ч.
прочити: 331
Усмихвайки се мило на луната
в дъха ми спрял, викът замря.
Ей там, сред другите в тълпата
ненужна, любовта умря!

 

Е то е ясно, тя е жива!
Но в мен изгасна яростта,
за туй, че с другите я бива.
Ала за мене не показа щедростта.

Не искам с теб да си говоря.
Сърдита съм ти от сега!
Любов ли си не ща да споря,
но винаги даряваш ме с тъга.

Аз виждам влюбените в парка,
и виждам теб усмихваш се до тях.
За мен оставяш похот жарка,
и думи празни, писъмца от \"ЩЯХ\".

Не искам цялата любов за мен,
а искам малък къс - дори троха.
Или пък спомен от страхотен ден, 
за дъжд целуващ се с праха.

Но ти Любов, нали си запозната..
ще ме дариш с цветя от самота.
Ще кажеш, че в(ъв) мене е вината
и ще потънеш в сладката си доброта.

Ех, аз жена съм тъжна, но пък горда!
Сама надничках зад измамни думи.
Почистя ли следите от мъже по борда,
ще тръгна смело по трънливите ти друми.

отново...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me