Слънчасах... кой ме би в главата
по обедно време тук да бродя?
Да бях под някоя сянка в гората,
о не, насред мегдана смело ходя.
Да бях се плиснала с вода студена
да угася пожара в мене запламтял,
че срамота, без туй съм си червена
сега съвсем (то кой ли ме е видял...)
Като се замисля, че то вън валеше,
беше облачно, ни един слънчев лъч
отгоре мене въобще не блестеше,
тихо бе, спокойно, без шум и глъч.
Тогава, какво така омая ми главата
че се задъхах, че зачервих се цяла,
та чак прогаря, тресе ми се снагата?
Сега се сещам... теб там бях видяла.
:)

19.08.2008г

(цикъл "Усмихващи случвания, случайни усмихвания")