Колко искам да те видя!
Да чуя сладкия ти глас.
В очите ти, себе си да видя
и отново усмихнат да съм аз!

Да говорим дълги часове,
там на нашата пейка в парка,
да отекват наш\'те гласове
в среднощните часове на мрака.

Да те глезя с моите целувки,
да се гушнеш отпусната във мен.
Всички да виждат, че не са преструвки,
а че на любовта сърцата ни са в плен!

Ще ти шепна влюбени слова,
а ти смутено да се усмихваш,
заедно ще бият две сърца -
родени за да се обичат!