Признай си. Тъжна е раздялата
след толкоз хубав, слънчев ден.
И нищо, че за тебе съм *живялата*,
сълзите си преглъщам, с дъх стаен...
И зная. Утре ще се чуем.
Навярно ще се видим ний дори.
Но вечерта, пътеката от думи,
заглъхнала е и боли...
Очакване. И тръпки недоизживяни
проплакват в този късен час.
В душите мислите шептяни
останаха дълбоко в нас...
И всеки ляга и прегръща
на другия лицето във съня,
и само споменът ни връща
уханието нежно на деня...