Душата ми вече докрай се пропука от жажда.
Дъжд искам!
Дъжд пороен и буен!
Буря искам -
дето стари огради разгражда,
стари чувства изтръгва - като изсъхнали бурени.
Вятър искам -
да довее праха на забравата,
с праха да затрупа страшните проломи.
(Дали да помоля пътечка една да остави -
да ме връща понякога към светлите стари спомени?!)
Душата ми тръпне в очакване,
стене от жажда...
... А дъжд все тъй няма.
Спи вятърът - бури не ражда.