Нощта е полудяла от безсъние.
Очите ми са кладенци бездънни,
в които отразява се луната,
останала самотна в тъмнината.
И не една - луните вече три са -
не са сами, и аз не съм сама.
Безсъници в просъница се сплитат
пред погледа на Старата Луна.
Тя - вечната свидетелка на всичко,
което става в нощите безсънни,
когато сън в действителност се вплита
в очите мои - кладенци бездънни.