Заострихте думите. Вече стрели са!
А всеки от вас е и лък, и мишена!
Ще звънне една тетива, за да слиса
отсрещна, от трепета още лишена.

Стрелата целта ще прониже до болка.
Една тетива ще с трептеж отговори.
Колчанът ще стане на пропаст дълбока,
а може да зейне след него и втори...

Ранени, сърцата ще тръпнат смълчани,
а гузно през рамо Амур ще надникне,
тревожно запитал се в множкото рани
едната от него дали ще открийте!