Кой ме вика, кой ме чака?!
Кой утеха търси в мрака?!
И с прегръдката си тъмна ,
иска аз да го обгърна?
Тъй душите утешавам,
нежнотъмно им припявам!
Крият се във мен горките,
даже и от тях самите,
в моята въздишка тъмна,
чак додето се разсъмне!
И в прегръдката ми нежна,
някоя душица грешна ,
спира дъх да си поеме -
миг покой, и свойто бреме
тежко мята пак на рамо -
с мен спокойно им е само!
Хората обичат мрака!!
Щом са тъжни - все го чакат!
А когато слънце грее,
крия се да оцелея,
слънцето не ме обича,
с него сме така различни!!
Туй е моят път извечен,
чак до следващата вечер!
Кой ме вика, кой ме чака,
вечно ваш приятел - мрака!!