Всеки път, когато си ме лъгал
дори и без да си ме бил,
си запалил в мене тиха мъка
и жестоко си ме наранил.

Всеки път, когато си затварял
под носа ми външната врата
и безсъвестно си ме оставял
да зъзна в тъмното, в дъжда.

Всеки път, когато си отрязвал
всеки път към близостта,
а дори не си и забелязвал
мойта чиста, детска, истинска сълза…

Ще ти кажя нещо само,
че животът се мени.
Когато някой иска рамо -
обърни се, обърни и помогни…

Защото някой ден…

За този всеки път измама…
За този всеки път лъжи…
Аз няма да те съдя - ще се моля…
Дано животът ти прости!!!