Майчице мила, свята, грижовна,
майчице сама и добра,
как искам твоята сила да имам,
дори за миг да умра.

Ах, как все тъй успяваш
с блага усмивка, с мека ръка,
на грижите мой света да обърнеш
и лека полека да вземеш за свой

Аз искам, мила ми майко,
някога и аз да успея така,
дори за миг скъпа ми майко,
да поема твойта вина.

Да успея за миг поне да ти върна
твоята млада, невинна душа,
да можеш мила ми майко
пак да развееш нежна снага.

Да можеш пак да се смееш,
да тичаш по тучни поля,
отново с живота да пееш
и пак цветя да редиш.

Но сега аз пак държа ръката ти
и болката твоя виждам в очи,
но няма какво да направя,
освен да те гледам с болка в очи...