Господи, За тебе казват, че те има,

не съм те срещала, но бих повярвала в това

и бих разказвала навред за твойта чудотворна сила,

ако изпълниш ми една единствена молба:

Би трябвало да знаеш, там на запад от морето,

пресечена от билото на дълга Стара планина

с умерен климат и във форма на разстлана кожа

останала една харесвана от Западания свят сама земя.

Там местните не се задържат дълго.

Родят се и израснат, а пък след това

мечтаят да отидат надалеч " за малко"

успяват, тръгват и забравят после пътя към дома.

Ти, трябва да го знаеш щом си тъй всесилен,

би трябвало да виждаш кой и за какво ни разпиля,

как майките в/ъв/ мъката си живи ни оплакват,

как се заселват чужди хора в изоставените ни села.

Не искам да те питам, защото ето факт е,

но ако всеки има право на поне една молба

и ако сляпо вярва, без да се съмнява

то ти я изпълняваш... аз ето: Моля те сега:

Благослови Земята, дето казват, си прокълнал,

да съхрани народ, история, съдба, четмо, писмо,

върни на майките чедата, напълни с/ъс/ тях селата

... защото наш\'та кръв не е чергарска,

а камъка тежал, единствено на своето место!