Две Марии

Родих Те, Той защото пожела.
И с вик откъснах Те от моята утроба.
Отгледах Те в дома на друг баща,
а днес Те съпровождам аз до гроба!

...

Последвах Те, защото ме повика,
когато другите презрително ме гледаха.
И само в Тебе срещнах опрощение.
В предложената вяра аз открих утеха!

...

Като полу-Човек живя, а днес умираш.
Безсилна крача редом с Теб по Твоята Голгота
и сълзи вече, Сине, нямам за проливане,
и Твойта кръв във шепи аз събирам...

...

След Тебе тихо стъпвам аз като попарена.
Изгаря Те венецът трънен, зная!
А този хълм е гол и не расте трева,
и само бели кости тука се търкалят...

...

До тука,Сине, Твойта орис Те доведе -
на дървения кръст човек Те прикова.
А аз - Мария - зная, на Успение
очи без Твойта помощ кротко ще склопя!...

...

В живота си била съм грешна, но и права.
Сега единствено по Твоя път вървя.
От днес - Мария, за последно - Магдалена -
в краката Ти полагам своята глава!...