1. 1991г.
Татко, сега съм по-голяма от теб -
с цели десет над твоите двайсет и пет.
Растат синовете ми, за тебе незрими.
Дъщеря ми носи твоето име.
Не те упреквам, че ме остави сама,
че рано напусна тази грешна земя.
Може би така е трябвало да бъде,
може би си го сторил за моето бъдеще.
Твоето отсъствие ме направи силна,
дори(смея да мисля) несломима.
2. 2004г.
Татко, не съм по-голяма от теб,
макар че оставаш все на двайсет и пет.
Децата пораснаха... Внук вече имам!
Знам, че ни виждаш, и те моля - пази ни!
Разбрах, че не си ме оставил сама.
И не е толкоз грешна тази "грешна земя",
щом над нея зора всеки ден зазорява
и я къпе с лъчи, и с любов я дарява!
Може би с някой лъч ти достигаш до мен
и ми носиш надежди за бъдния ден?!
По житейските пътища - все така несломима -
с мен бъди!
Благославяй ме, татко, води ме!