Колко време измина, откакто тръгнах от извора?!
Буен планински поток беше моят стих.
Прескачах през сипеи, пропадах в дълбоки долИни.
Дървета събарях и тъмни прегради руших.
Отровени ручеи се вливаха в моето русло.
Пречиствах ги, като поглъщах отровите.
Отпусната, морна, лениво водите си влачих.
Най-после достигнах морето.
И се запитах -
река ли бях или просто песъчинка
в реката на Времето?
ПЕСЪЧИНКА
Вече зная - аз съм само песъчинка в реката на времето. То тече устремено към безкрая и в лудия си бяг ме влече и премята от бряг до бряг. Ту ме блъсне в подводен камък, ту вдигне израненото ми тяло на гребена на най-буйната си вълна, за да видя света отвисоко. Понякога ме изхвърля на някое тинесто, затлачено от мъртви дървета място, и ме оставя да гния сред смрад и нечистотии. А-ха да почна да се разлагам, и ето я бурята! Тя повлича надолу мъртвите стволове, отмива тинята, връща ме в мощното течение.
Понякога (за миг само!) Времето ме спира на красив, спокоен остров. Но не, това не е истинският ми живот, това е сън!
И пак надолу - от бряг до бряг - към Безкрая...
... А може би обратно, към Извора?!
ХІІ.1995 - VІ.1996
......................................................
Днес, 22.08.2008г., искам да съм ИЗВОР!