Посветено на devil_queen
Едно перо, което нямаше език,
Една ръка пречупена и отмаляла.
Един момент във който всеки е войник
Е чувството за предстоящата раздяла.
Луна надничаше във погледите тихи,
Безсънни струни дърпат мислите и пръсти
Рисуват сивото във уличните щрихи
Където нотните пейзажи бяха пусти!
Политат залпове в мишената - рисунка,
На плаца няма победен и победител,
И в яростта си, днес душата ми е сунка,
Която пазеше резервният пълнител!
Кажете ми - нима командваше сърцето?
Въпрос на чест ли беше сблъсъка с мъстта?
Ако е тъй - то аз ще стрелям към небето,
Защото няма да убия любовта!
Едно перо, което нямаше език,
Едно сърце - разстреляно със тежки думи.
А във душата ми се вдигаха на щик,
Онези чувства, дето нямаха куршуми!