Гладки, остри камъни
и прашна пътека
до "Белия дом"
ни отвеждат
Тишина навсякъде цари,
изсъхващи цветя
в застояла вода
се веят.
Къщичка до къщичка,
а покрай тях - болка и тъга.
Хиляди сълзи в земята са попили,
от плачещи сърца и разбити души.
За този дом покана няма,
няма усмивки, има тъга,
няма целувки, има само
последни думи....
Обичта ни в скръб се превръща,
мъката рани ни причинява.
"Белият дом" с черните кръстове.......
В него Смъртта
любимия човек ни отнема.