Сбогуване
/ посветено/
Едно копринено докосване
на нежност непокълнала
от тебе просех.
А ти ме съдеше жестоко
за сълзите.
Десницата ти мъжка
ме удари през лицето
на сбогуване...
Немилостиво...
И стискайки сърцето ми,
изтръгнато от хладните гърди,
ти входната врата отвори
и си тръгна.
Без да си ме срещал...