Трябваше, не утре, не след време

тогава бе ми нужен, тук и на мига…

Ръка силна болката ми да поеме

да стопли, да разтопи в мен леда.

Не бе потребен за страсти и любови

(това е друга тема, друг дневен ред)

Две думи да дочуя, да строшат окови

които приковават душата като в лед.

Или да помълчим , притаени в мрака

да сещам онзи нужен миг присъствие.

Помниш ли я, самотна тя стои и  чака…

Боли от празнота, боли от отсъствие…

Пропуснат миг, отминало желание

сега е късно вече, няма ход назад…

Отмина болката, тежкото страдание

по-силна ме направи, с дух по-богат.