Трябваше, не утре, не след време
тогава бе ми нужен, тук и на мига…
Ръка силна болката ми да поеме
да стопли, да разтопи в мен леда.
Не бе потребен за страсти и любови
(това е друга тема, друг дневен ред)
Две думи да дочуя, да строшат окови
които приковават душата като в лед.
Или да помълчим , притаени в мрака
да сещам онзи нужен миг присъствие.
Помниш ли я, самотна тя стои и чака…
Боли от празнота, боли от отсъствие…
Пропуснат миг, отминало желание
сега е късно вече, няма ход назад…
Отмина болката, тежкото страдание
по-силна ме направи, с дух по-богат.
22.08.2008г
(цикъл "Споделено")
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me