Една нечакана, убийствена умора
спира волния размах на птичите криле.
Може би е скрит във нея страх от хората,
или копнеж по недостигнатите върхове.
Прекъснат полета е още преди изгрев,
бездънното небе е пълно със сълзи.
Изгубва се мечтаната следа от порив,
и радост няма – а е едва призори.
Несетно като пламък тих на вятъра
гасне споменът за романтичните места.
Оловни облаци държат без дъх простора
на миг размах преди финалната черта.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me