Една нечакана, убийствена умора

спира волния размах на птичите криле.

Може би е скрит във нея страх от хората,

или копнеж по недостигнатите върхове.

Прекъснат полета е още преди изгрев,

бездънното небе е пълно със сълзи.

Изгубва се мечтаната следа от порив,

и радост няма – а е едва призори.

Несетно като пламък тих на вятъра

гасне споменът за романтичните места.

Оловни облаци държат без дъх простора

на миг размах преди финалната черта.