До твоето завръщане, ще бъда сам,
по-сам от самотата.
И притихнал в себе си ще знам,
че ти за мене си съдбата.
За идването ти ще отправям молитви горещи,
и за да имаш светлина по пътя си -
ще запаля много свещи.
Стаен в очакване ще заспивам,
и теб единствено в съня си ще откривам.
На вратата ще окича, стрък красиво цвете,
хорските погледи да привлича,
до онзи миг заветен,
когато ще си дойдеш ти,
с цял венец в ръце изплетен,
с цял венец,
от обич, щастие, мечти...
До тогава нека самотата страстно ме целува,
скрил от нея надеждата си в душата,
на много щастлив ще се преструвам.