Не помня колко пъти съм се влюбвала,
и все с оная, чистата любов,
в която няма жажда, страст безумна,
а тиха нежност, майчин благослов.
За ласки тялото ми не копнее -
душата ми е жадна за любов!
Любов, която много дълго зрее,
а отминава като благослов.
Любов необяснима и загадъчна,
за кой ли път дочувам твоя зов?
Не отминавай!
Аз съм те изстрадала...
Не ми отказвай своя благослов!
.........
Уж тялото за ласки не копнее,
а зная - бих се разтопила
от едно твое докосване,
от една усмивка мила.
Бих се превърнала в глина,
размекната в ръцете ти.
Ще можеш ли да изваеш
образа ми в сърцето си?