Българийо, осанката ти горда

е спомен, който днес малцина помнят.

Победите ти на различни фронтове

са в склада за преоценени стоки...

От бляскавите нявгашни доспехи

висят парченца - като знамена,

поизбелели, не покриват смешните

татуировки по немощната снага.

Та кой по тебе белег не остави

и кой не те предаде за пари?

А ти мълчиш и все така прощаваш,

и всички са за теб деца добри.

Но тръгнали по пътищата лесни

захвърлят доблестта (да не тежи)...

Защо да бранят род и да са честни

щом всеки сам за себе си държи?

Щом всеки иска да е цифра преуспяла

където и да е на този свят.

И няма нужда майката България

да я прегръщаш за парченце хляб.

По- лесно е да вземеш самолета

обръщаш гръб и тръгваш на гурбет.

И после я сънуваш, осъзнавайки,

че ти си част от нейното стопяване...