*** 

За този, който е видял любов

Не знаех как мога да бъда до теб, 
когато толкова 

съм се била изгубила? 
Ти щеше ли да  ме намериш?
По аромата плакало за теб? 
И в тъмнината щеше ли 

да видиш в мен очите,

избрали в миг един 

да не прогледат утре?
И щеше ли да спреш 

таз пагубна тъга? 
Да вземеш от дъха,

помислил си да изрече

„Обичам те!”,

усетил думите през мислите? 
Ръцете ми, тях намери,

вземи ги, 

сложи върху устните...
да парят... 
и нека е първо това... 
А после...

ще плача от радост, 
ще слагам от влагата 
в свойте очи,
да охлажда 
и тъй да гори...  
А после...

когато изгубя света си под теб,
разстели ме в условност, 
безтегловност ми дай от любов!... 
Задъхана нежност... 
в придъх от мечти, 
накъсани в мрежа от дъх... 
слизал два пъти... 
първо - твоят през мен,
после - моят проплакало в теб, 
събудено чакащ от нежност... 
Целувки... сплетено бавно, 
езически търсещо... 
устни, вляло единствено 
пиещи други - 
моите - твоите сънища влюбени... 
твоите - моите плакали нощи... 
Преплети тази сплитка, 
изтъкана от двама! 
Взриви ме с докосване! 
Разпилей се на точки от мое!... 
Разлюлей красотата на вятъра, 
щом долее светилника 
с пламък за нощ!... 
Аз обичам... унесена,

нямащо помнеща, 
с устни, отхапващо взела дъха ти, 
своят дала за ключ,
който ти управляваш 
за влизане в мен! 
Насищай, преминавай, заспивай! 
Забрави се и пак ме събуждай! 
Отвори ме и влез!
Затвори, остани, свързвай! 
Заспивам, взела теб!
Не излизай! Пази ме! 
Всепоглъщащо! 

Измисли ме... 
Аз съм твоите сънища... 
от реаланост... 
Май това се разказва,

когато видял си любов...

 ***

В една такава нощ с подслушвала луна

Заспиват светлините в мен,
очите ми са кратки фарове
и вече нямат силата да осветяват...
Ще се затворя с теб в най-дългата,
най-ненаситната целувка,
която помнят устните ми
в паметта за твойта кожа,
за гръд до гръд,
за проявеното докосване,
за изучавалата ме ръка,
за тръпката преминала
през цялото ми тяло,
възбудила върха на нишката,
която свързва всяка клетка
с мисълта за близост...
Разтварям устните за повече,
за твойте пръсти, 
парещи извивките по мен,
чертаещи разходката
във всяка моя част,
за да е и началото,
и край на ново вливане...
Вземи от мен,
накъсай си от тази страст,
от розите на пъпки в гръд,
целувай облаци от плът,
почувствай топлина
от парещ хълм
и запали от него свещ
да гали в светлината си
играта на телата…
Не ме оставяй тази нощ, любов!
Насищай ме, за да забравя сън!
Люби ме през забравата
на отмалялата да се изкачва
по небесната искряща плът луна!
Рисувай с устни сенки на съзвездия,
приемай с шепи пожелания
от падащите им звезди
под сферите на два
заоблени от чакане
и трепетно туптящи
с пулса бели върха…
Завий ме с погледа си,
а после ме събличай пак 
от него, бавно, спряло,
в звън от дишане,
загряло в ритъм от потъване.
Завършване…
оттеглено събрано
из преплетени,
затворили помежду тях
от този свят на зрялост пръсти,
изляла се в една почти 
простенала в мълчание луна.
А утринта сега
ще може да поспи, нали?...