Животът е безкрайно Нещо.
Казват, той имал си цена,
поетите за него често пишат
и ние свойта следваме съдба.

Стремиш се в него да натрупаш
власт, тухли и пари,
за някои са те излишни,
за други - съкровени са мечти.

Животът е странно приключение,
започнато по волята на друг,
а почувстваш ли го за излишен
биваш ти от хората оплют.

По нечия незнайна воля
идваш и си отиваш в мъгла.
Споделяш с някого:
- Обичам те!
Но поглеждат те с недоумение:
- Кому е от значение това?

И проумяваш истината проста,
не защото на света сме гости:
„Животът е безкрайно Нищо,
когато липсва Любовта."