Луната и звездите отдавна са изгрели,
търсят двама влюбени, които под дърво да са се сврели.
Чакат ги в любов обяснението си да получат,
за да могат романтична история пак да си засучат.

Но уви, на хоризонта тъмен
няма вече влюбени души.
Всичко вече е грозен спомен.
Всичко се превърна в черни дни.

Но аз надежда тихо пазя,
че все пак някои скоро може да налазя.
И да си отворя малкият прозорец пак.
И във него да не влиза вече хлад.

Ето и звездите вече тръпнат... невидели.
Искат да усетят спомените... подивели.
Но няма да ги правя аз мизерни и нещастни.
Те заслужават да са мили, страстни и прекрасни.