АЗ, БУКИ, ВЕДИ, ГЛАГОЛИ, ДОБРО...

АЗБУЧНА МОЛИТВА НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

(почти поезия)

Аз съм учител.
Български учител.
Високо квалифициран.
Граждански ангажиран.

Делото ми е свято.
Ежедневието училищно – богато.
Животът ми е обречен на него.
Завинаги!
Истина ви казвам!

Йовковата бяла лястовица търся и питам:
Кога ще се чуе моят глас?

Любовта към децата ме води.
Милост не прося!
Нужен съм ви, но неразбран.

Оценете ме достойно!
Проумейте!
Разберете!
Съдбата на България зависи и от мен!

Търпях прекалено дълго.
Успях да съхраня в себе си духа на будителя – въпреки всичко.
Фалшиви обещания не ще ме купят.
Хляба си насъщен с труд изкарвам.
Цената на ДОСТОЙНСТВОТО МИ е висока!
Човек съм и имам гордост!
Шанса си не искам да пропусна
щастлив да бъда тук, в България.
Ъгълът, за мене отреден,
юзда на устрема ми не успя да сложи.

Ясно заявявам: ЖИВ СЪМ! ТУК СЪМ!

От А до Я - през всичко ще премина
и пак ще бъда БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ!

Мима Кондова
Славка Христова
ОУ „Й.Йовков” гр.Ямбол