Като скъп парфюм със дъх на лято
ухае окосената трева.
Праха отмила след немирен вятър,
остава бистра капката вода.
В горещо пладне резен ми поднасяш
от пай "любовен" - с плънка от лъжи...
Разпалвай кладата - не искам вече
в гърдите камък леден да тежи.