uFeel.me
Предчувствие за есенна немилост...
Автор: Довереница,  24 август 2008 г. в 19:15 ч.
прочити: 338

 

Умира лятото. В очите на цветята -

задъхана молитва за дъждовност.

А слънцето е все така с превратно

разбиране за топла безгреховност.

 

Умира лятото. Във стъпките по плажа.

В черупките на мъртвото пространство -

между вълна и бряг, недоизказани

потъват разноликите очаквания.

 

Умира лятото. И жегата във въздуха.

разстила се под сенките на птиците.

Превръща във посоки за пътуване

жигосващите погледи в зениците.

 

Умира лятото. И някак неусетно

нахлува суховей във отношенията.

Мълчание, безкрайно преднамерено,

подготвя срещата със неизбежното.

 

А още не вали. И е горещо. Стенещо.

А лятото умира от обидата. Отива си.

Размахва най-нахално във небето си

предчувствие за есенна немилост...

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me