Изгубена сред мислите си, изгубена дори сред тишината. Сълзи като молитва. Дори за помощ нямам сили да те помоля. В какво ще ме превърне грубостта, отчаянието, болката, страха. Сама не вярвах в утехата на твойте прегръдки. И ето ме след толкова години, в които все рушах, застинала пред теб. Напълно отчуждена. Дори да пазиш нежност в себе си,  със мене искам да си груб. Отпрати ме. Кажи ми сбогом, за да мога да кажа сбогом на живота аз.