Когато за секунди си затворя аз очите,
пред мене времето назад започва да се връща.
И спира до момента, в който угаснаха звездите.
Спомен, който във реалност сякаш се превръща!
Стоя и гледам повторението на тази драма.
До сълзите си последните минути отброявам.
И знам, че следва най-ужасната раздяла,
но за различен край на всичко настоявам.
И аз съм просто някакъв страничен наблюдател
и дори очите от картината не мога да извърна.
Отново да те гледам как със ярост ме предаде,
как за сбогом ти дори от уважение не ме прегърна!
Но не мога да повярвам, че това момиче там съм аз!
Макар,че всичко вече съм го преживяла...
Как след удара, останала без глас,
да те върна пак живота си бих дала...
Колко много са ми посивели и очите,
заради човека, който и дори сълза не заслужава!
Как градяла съм заради него аз мечтите.
а той така след всичко най- жестоко да предава!
И споменът, останал в власт на мойто въображение,
днес ще бъде много, много променен!
Момичето тогава няма нужда от чуждо съжаление,
а се нуждае от самата мен!
Сега съм силна и с ръка ще я погаля!
Очичките й от тъгата ще лиша!
Усмивка на красивото лице ще й запаля.
А в сърцето ще запазя любовта!