Ти помниш ли онези дни?

Колко щури бяхме стеб, нали?

Заедно страдахме и ронехме сълзи,

как на лудориите си се смеехме, дори.

Ти помниш ли колко хубаво ни бе тогава?

... а сега вече настана забрава...

Едно е ясно тъй не исках аз да идва края.

Добре ми беше с теб, а на теб със мен...
не зная...?

Любов ли бе или пък друго нещо?!

... и това не зная, но ще призная...

Още търся топлата ти нежност...

Щастлива е тя, защото ти нея даряваш

с нежните си ласки...

А аз за тебе минало съм вече.

Но "не изчезвай, не си отивай,

... не искам да свърши така"!

как искам да кажа това, но не мога...
...
ти не си това, от което имам нужда,

а този, който наистина желая...

Минало съм вече зная,

но не спирам нощем за тебе да мечтая!!!