Откакто си замина се подстригах. А плитката положих я до теб. Ако случайно някога се върнеш, да ме познаеш по сивият ми цвят. ................ Как можа така да си отидеш, без да ме предупредиш дори. Без да знам дали и как ще могат децата наши да растат сами.Как можа така да ме оставиш в средата на житейския ни път, но май е истина това, което казват, ,,на вола, че рогата не тежат\'\'.Как можа да тръгнеш тъй внезапно, без да ме подготвиш за това. Как можа без мене да отидеш там, при изгрева и при нощта! ................ И все пак, ако някога се върнеш, не ме събуждай, ако кротко спя. Опитай се с ръце да ме прегърнеш... по изгрев всички грешки ще простя!Как можа да мине толкоз време, а болката по тебе не умря... ..................