Едно момиче те обича, но ти не си разбрал, погледнеш ли го във очите ще разбереш че е така. Едно момиче те бленува, на сън целувка с теб сънува, сърце от камък имаш ти, щом сърцето и душата й разби, остави същото момиче без мечти! Едно момиче страстно пак целува с поглед твоето лице, сълзи по бузите й капят и не иска тя да спре. Душата своя би продала и роб на дявола би стала, за да слее своето и твоето сърце в едно за цял живот, а после каквото ще да става, важното е любовта да е голяма. Нима си сляп, нима си глух,да не виждаш и не чуваш този слух, че вече цялата земя го знае това момиче колко силно те желае. Но ти не искаш да го осъзнаеш и от страх се чудиш къде да се скатаеш. Дали си бил ранен от лубовта или не си опитвал от това, едно момиче ти да любиш и да правиш всичко да не го загубиш. Не знам, не знам това, но само знам едно, че адски силно те желая, че във безсънни нощи аз за теб копнея, че без тебе няма смисъл да живея. Това момиче - всъщност "аз" изгаря теб да види в този час, набрало смелост любовта със теб да сподели, макар да знае, че после ще боли.

"Обичам те!"

Изричайки тя тези думи, сълзите капеха по нейните бузи, разбра, че любовта не е взаимна и след време си замина. Това момиче всъщност "аз" разбра какво е плач, усети болка страшна, загуби сили да се бори със своето сърце да се пребори, но вярно времето лекува, оставя рани, спомени горчиви, но не и непоносими.

И това момиче, всъщност "аз", възвърна своята любов и своята страст.