Не съм добра -
само понякога така се чувствам.
Лоши мисли
заплитат се вечно в дългата коса.
И наясно съм колко
много харесвам това.
Егоистична съм.
Не давам спомените си
за нищо на света.
А топлината си
за студове дълбоки винаги пестя.
И много трудно е
в мен да бъде прекрачено.
Знам, че съм лоша.
Друго не твърдя.
Само понякога плача на сън.
Добрите ми намерения
редовно се хлъзгат по мен
и падат на пода разкрачени.
Не съм красива -
само понякога така се чувствам.
Вече дори не търся смисъл.
И често заравям главата си...
като щраус в пясъка.
Не съм благородна.
Не съм и душица.
Чувам, обаче,
всеки ден
на птиците крясъка
и спокойна заспивам...
качена на жица.
Не съм послушна -
не обичам така да се чувствам.
Дали съм истинска?
Първична?
С истински бодли?
Надявам се...
Искам...
А добрите...
до гушата са ми дошли.

23,08,2008