Берях цветя от теб, ядях плодове, зеленчуци пак от теб. Дори късах красиви тревички и си правех букет. Закичила рано сутрин росна китка в косата, вървейки по твоите пътеки, поля, равнини, долини, дори през планините твои аз преминах. Докато нищо подозиращата аз се радвах на божествените ти природни блага слънцето нежно ме галеше с лъчите си, облаците произвеждаха закачливи малки капчици, с които аз си играх, правеха ми миражна шарена пързалка, която гледайки я ме караше да мечтая и вграждаха в главата ми само позитивни мисли. Ами водата, водата, която пиех? И тя е от теб! Благодаря ти Родино, благодаря ти за свежият въздух, който вдишвам, за бистрата вода, която пия, за красивите цветя, на които се радвам, благодаря ти за всичко!

Знам, че те боли Родино моя, боли те за неблагодарните хора, които винаги искат още. Претенциозни, капризни, недоволни, слепи за благата, които им даваш. Не плачи! Все още има и винаги ще има хора, които правят букет от красивите тревички. Все още има деца, които играят със закачливите капки, които се пързалят мислено по шарените пързалки, спуснати над "теб". Да! Макар и малко да сме, ние Българийо ти благодарим за всичките блага, с които ни даряваш и се надявам един ден това малцинство от хора да нарасне и най-сетне всички да разберат колко си дажна и знаеш ли... дори след време може някой да напише стих сто пъти по-дълъг от моя, в който са изброени всички твои красиви черти и четейки го хората да станат по-благосклонни към теб и да зачитат дажната ти земя, богатство, с което разполагаме, но което не всички виждаме.

Дано ти, който четеш моя стих, дори и да ти се стори странен се замислиш:

"Обичаш ли своята Родина? А дали можеш да го докажеш? Как се отплащаш в знак на благодарност затова, че именно чрез нейните блага си израснал, благата на България!" Можеш ли ?!?