Вълната се смалява когато дойде друга вълна...

Така се пее в една песен. Сигурно така може да се каже и за любовта.

Макар че човек едва ли се замисля за подобни неща, когато има рамо

за опора или разчита на своето коляно. Когато се застъпват старите и

нови сенки.

Така е било от както свят светува - любов събира, любов разделя!

И посоките се разминават, и годините.

Остава вечното обръщение - Любов моя

Остава вечното признание - Обичам те

От тук нататък и сенките и посоките, и вълните остават без значение.

Остава продължението.

Остава нещо като обяснение в любов, захвърлено в един не забелязващ

любовта град.

В един град които живее от любов.