В потискащата нощ на битието ми
ти беше моята звезда Полярна.
Когато залези редяха се в живота ми,
ти стана моята зора сияйна.

Намери ме, когато бях изгубена
във лабиринта на жестоко отчаяние
и приюти душата ми погубена -
за смъртник бе последното желание.

И устните ти нежно ме лекуваха,
дарявайки надеждата за бъдеще.
А сетивата ми омаяни ликуваха
и щастието жадно те поглъщаха.

Защото ти ми върна смисъла в живота,
със мене вярата си щедро подели
и аз мечтая да съм с теб до края,
докато Тя, Смъртта, ни раздели!