Като рицар, без лъскави доспехи,
застанах пред тебе във нощта!
Ръката си за теб аз протегнах,
погледна ме и веднага ме разбра!

Длан положи върху мойта длан,
и стана моята принцеса.
Като рицар бях призван,
да те избавя с моята намеса!

И ти искаше да си спасена,
като в приказките слушала кат малка -
"рицарят спасява своята принцеса
и я получава за награда!"

И награда даде на своя рицар,
сърцето си ти му отреди,
защото като в приказките стана -
дойде, би се и храбро те спаси!

Винаги до теб ще бъде,
рицарят от онази нощ,
независимо къде ще бъдеш,
ще бди над теб със страшна мощ!

Ще те пази без да знаеш
и до теб тихо ще стои,
щом сърцето си му даде,
той всичко зло ще победи!