май не спиш армандо...

как да спиш като блъска вятъра в прозорците

всяка сълза има определено име

уморените ръкави на нощта закопчаваш

с диамантени въздишки

а тишината влиза в кътния ти зъб...

не обръщай внимание на луната

все иска да ти открадне челото малката

да рисува по теб тебеширени кръгове

като мишени за разкъсване

наплискай си лицето с водата

дето ти остана от пътя

напиши писмо с малко думи

ако знаеш изобщо къде да го пратиш

постели си в сеното

някак ще укротиш сърцето

изпий чаша мерло

магичните сънища са свърталище на вещици

не ти е там мястото

не се опитвай да разделяш времето

опасни са всички опити за съвършенство

прегърни следата бяло

и заспивай

утре трябва да си силен

като уловиш живота са яката

ще ти трябва точка - да останеш вързан за деня

хайде, затварай очи

ще ти попея