Бавно тълпата принизи ме,

бях наричан ,,луд" и ,,леден" камък,

бях поръсван с пръски кал

както винаги било е с мен

през вековете ми Живот,

и със Божествеността.

Но въздигам се отново в полет,

граници не знаещ в световете,

издигам се над всяка плътска похот,

която в мен се цели гнусно,

радетел съм за Божествена Любов,

която не познава обичоомразата

и раздялата не знае,

която не познава мъките родилни

и във времето е Вечна!

Идеалите ви избледняха,

а очите ми жадуват силно

Божественото само да съзират,

а не ласкавото, ни страстното,

нито превзетото,

а скромното естествено,

но не временното. Вечното!