Божественото ми достойнство страда

от една, която не отхвърлих,

но душата и бе запленена от страстта

и не намери утеха в думите ми.

Махалото на обичта и

се отклони във другата посока

и се превърна във омраза,

а със тази обичоомраза

се задоволява днес светът.

Малцина познават що е

Истинска Божествена Любов,

която няма друго нещо

във противовес на Нея.

А какво е да възлюбиш Бога ли?

Това е да се отречеш ти от света

и да възлюбиш със душата Бога

дори повече и от своя син,

повече от всичко в този свят,

защото твоята душа от Него отделена е,

както капката вода от небето пада

и във вид на пара

се устремява пак към небесата.

Тъй е и със моята душа,

там отиде, откъдето и дойде -

във Божествения свят тя отлетя,

а Абсолютът в мен живеещ

ми дари душица нова

и така днес обновен съм.