Посях посоките. Навреме.
В зимен ден. Дървета имах.
(нямах си огнище).
От шепи храних гладни птици.
Мечти омесени със трици.

Полях посоките. Без време.
В разцъфнало дърво.
(нямах си огнище).
Говорих с вятъра.
За севера. Но той бил южен.

Избрах посоката. След време.
На есен. Дъждът е без компас.
Сега съм листопадна.
Предъвквам лятото.
Нагарчащо. Но вкусно.

Посоки много. Четири навън.
Една навътре. Към мен самата.
Дърво пресъхнало. Красиво е.
(добре, че нямам си огнище)
Избирам... Да съм лятна.