след дъжд пороен от мъка и сълзи,
докоснаха ме слънчеви лъчи атлазени,
родени от твоите влюбени очи.
След нощите самотни и безчувствени,
след сънища кошмарни, зли,
ръка подаде ни луната
и в ложето любовно нас двама приюти.
Една любов възкръсна като феникс,
жарта горяла е тъй дълги дни,
и мъничка искрица бе достатъчна
голямата любов да възпламени.
Изгарят ме очите ти със погледа ти влюбен,
с очите си изпивах те и аз,
следа гореща оставят и ръцете ти...
и тръпнем премалели във екстаз.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me