след дъжд пороен от мъка и сълзи,

докоснаха ме слънчеви лъчи атлазени,

родени от твоите влюбени очи.

След нощите самотни и безчувствени,

след сънища кошмарни, зли,

ръка подаде ни луната

и в ложето любовно нас двама приюти.

Една любов възкръсна като феникс,

жарта горяла е тъй дълги дни,

и мъничка искрица бе достатъчна

голямата любов да възпламени.

Изгарят ме очите ти със погледа ти влюбен,

с очите си изпивах те и аз,

следа гореща оставят и ръцете ти...

и тръпнем премалели във екстаз.