Ще дойде онзи ден, във който
ти ще звъннеш пак на моята врата!
Тогава ще поискаш да простя за всичко
и в очите ти ще блесне някаква сълза.
Ще молиш времето назад да може да се върне.
Ще искаш да не беше ме така ранил!
Душата ти ще иска толкова да ме прегърне.
Ще стоиш пред мене сам и съжалил.
Очите ти тогава ще ме гледат,
осъзнал загубеното във онези дни!
Ще искаш пак сърцето мое да ти върна,
обещавайки, че този път не ще боли!
Дори звездите най-красиви ще ми обещаваш.
И ще искаш пак да сътворяваме мечти.
Отчаяно за миналото ще се извиняваш,
за едни изплакали море очи!
Но за прошка вече ще е твърде късно,
защото няма да забравя как ме нарани!
Преди сърцето ми така жестоко да разкъсаш,
когато имаше ме, да ме беше оценил!