Селяците...

да закопчаят сукмана,

да не ходя оголна, разпусната...

Та да ми белееят ногите -

денем и нощем, като месечина.

Да ме гледат лукаво мъжете

сутрин, прерано на герена

как съм с менци неотпита.

Да бистрее водата

и лепне по гърлото.

Да играят очите ми

по гърдите им, под ямурлуците...!

Жените да шушнат

скрити зад хурките,

да ме чумосват

с ръце из престилките.

А аз да стъпям напевна, напета

в опинци от свила.

Та да ми блеснат сЪрмите,

да са ми сребърни пафтите.

И да изтекат очите им -

свадливите, заядливите

обречени,

в облечени, трупосани шаяци

от безличие!