.............................................................
Казваха - лицата от стомана
Маски са, за силните мъже!
Но вътре във душите им, е сбрана
Болката... и те са зверове!
Казваха - те нямат капка милост.
Безизразни са техните очи!
Безизразни - когато нараняват!
Безизразни - когато ги боли...
Казваха - не могат да обичат,
Защото нямат чувства и сърца.
В гнева си - всяко нещо, те отричат
И свикнали са още от деца.
Студено е! Отвътре и отвън,
Когато тез мъже те доближават,
Усещаш как допират се със звън
Сърцата ви... които се сражават!
Без бронята...и те не са безсмъртни,
От лед сърцата стават на парчета,
Стопява се закалката отвътре
И те отново ставаха момчета!
Те казваха......но всичко губи сила,
И даже думите, че бяха зверове!
И даже маските стоманени да скрият,
Че всъщност плачеха и силните мъже!