чувствам се използвана и захвърлена аз настрана...
дали наистина бях за теб
само тръпка, която...
обичам те, признавам си,
и мисля, че ще те обичам
до края на дните си...
дали обичаш ме още,
мечтаеш ли да бъдем пак двамата сами..
аз мечтая...
мечтая.
да докосваш нежно моите ръце,
както преди...
мечтая да ме целуваш, моля те ела пак в пегръдките ми!..
мечтая пак да се шегуваш с мен,
да стопляш нежно моето лице
с дъха си...
мечтая съдбата да върне времето назад и твоите ръце пак да ме прегърнат...
изчезна през моите длани,
отиде си...
да те чакам ли, ще дойдеш ли?
или просто да остана в спомена
чакаща напразно, съдбата да върне времето назад..;(((