* * *

Отбих от пътя - телефонът иззвъня,

спрях, заслушал се в гласът ти,

Боже - сякаш премалях,

а уж те преживях със... пъти!...

Гореше слънце - адска жега,

а скреж премина през снагата,

остАви ме - замина с него,

захвърли ме без милост на тъгата...

Бързам много - важна среща,

но аз стоя и разговарям с тебе,

задържаш мисълта ми вещо,

защото искам да съм ти потребен...

Текат минути - ще игубя всичко,

дали ще стигна аз навреме?!...

На среща с... "белите якички"

майната им - дявол да ги вземе!...

Усетила че... бързам и... затвори!

Сякаш "тръгна си - не се обърна"

потеглих - сам си заговорих...

Дали, отново ще те зърна?!...

За тебе никога не стигна времето!... :(

* * *