Измъчва ма мисал една от зарана -
чи с бабите толкова бех се уллисал,
напра\'о забра\'ил съм дядо Вълкана,
когато съм одата мъдрил и писал!
И нека измъчва ма, щоту не бива -
дваминца сме само със негу мъже -
така да са случва, затуй чи отива
за грешката своя да взема въже!
Спокойно! Ни шъ са отнейде провеся,
а пътя ша хвана към някой балкан,
вълчица да хвана, издебнал я в леса,
че с нея да ида след туй при Вълкан,
та белким прости ми и благо издума
да хвърлим на чашка едно сантасе,
пък баба ни Ана да става на пума
(задет\' е белот закопняла) ку ще!