И баба ни Ани ша моля за прошка,
измолил от Краска у ранни зори!
Не биваше, бабе, петел ил\' кокошка
перце и едно да отскубваш дори!
С усмивка дари ме - недей ме закача -
и сам ще се срина в земята от смях.
Реми помежду ни да свършим със мача,
че хвана ми гърлото някакъв страх -
така сме се вкопчили двамата в нас си,
че ето - не стигат ти вече пера!
Какво ще се случи запишат ли Стаси
и всички останали в тази игра?!

***

Но друго ме нещо от рано тормози -
че днес се събудих ударил стотака!
Нещо - ще кажеш - изкукал е този.
Да бях! Но не съм! И черней ми мустака!
Не са ми и също стотина килцата!
Стотина бележки у пощата - тука -
ме чакаха, дету въртал съм перцата!
Едва ги побрах до едно у буклука!
Едно не разбира сърцето ми младо -
защо ме заля интересът сега,
когато изперкал съм вече и дядо,
и стягам се вече да срещам снега?